Животът под карантина би могъл да се превърне в изпитание за всеки родител на малък плувец. В началото децата са ентусиазирани и щастливи, че имат „ваканция“, но впоследствие и на тях започва да им липса „техният си живот“. Част от децата се учат да плуват, други вече са състезатели… Започнали са да учат онлайн уроци по учебните предмети в училище, но как да плуват без да имат достъп до басейн?
Родителите винаги са най-сериозната опора и подкрепа на децата си. Вълненията покрай първата преплувана дължина, първото състезание, тренировки, трудности, награди, успехи, сълзи, са изцяло споделени между родители и деца. В този период на дълъг домашен престой, е добре да се подготвим с план. Може би няколко стъпки, които всеки родител може да предприеме, биха допринесли за повишаване на мотивацията на децата да поддържат физическата и душевната си кондиция. Този план е възможно дори да мотивира и деца, които са се отдръпнали от спорта по една или друга причина и отново да се върнат в сините коридори след приключване на кризисния период.
1. Свържете се с треньора на детето си.
Първата стъпка, която всеки отговорен родител на плуващо дете би предприел е да се свърже с треньора му. Треньорът познава най-добре уменията на децата ни и би ни дал най-ценни напътствия относно домашната физическа подготовка. Освен това когато се допитаме до компетентно лице, което уважаваме, винаги изпитваме спокойствие, че се движим в правилна посока. И не на последно място, една от причините детето да харесва плуването е неговият треньор! За всяко едно дете ще бъде изключително приятно и важно да получи лична връзка, подкрепа и напътствия от личния си треньор или инструктор!
2. Да научим децата си да бъдат психически устойчиви.
Знаем, че адаптацията е най-ценното качество, от което се нуждаем, за да продължим напред в трудна ситуация. Пандемията е „Черният лебед“, за когото всички знаят, че съществува, но малцина са видели! Изцяло неочаквано събитие, което поставя много предизвикателства и въпроси пред нас и нашите деца. Както знаем от родители и прародителите си, не е редно да се ядосваме за нещата, които не можем да променим. Но ако децата са се готвили за състезанията, които бяха отмени, били са във форма, вложили са толкова много усилия и накрая страхът, че много трудно ще възвърнат формата си ги притеснява силно. Нека се поставим на тяхно място! Или да си представим, че сме своето дете, което тъкмо се е научило да плува, но си мисли, да ли след като е спряло да ходи на уроци, няма да забрави как се плува! Тези притеснения са съвсем нормални и децата точно в този момент имат нужда от подкрепа. Добре би било да обясним, че не знаем кога отново ще могат да плуват или да се състезават, но бихме могли да направим нужното да спортуват у дома и да придобият нови умения, тъй като сега ще имат повече свободно време. Хубаво е децата да знаят, че мускулите имат своята памет и ако поддържаме тялото си с упражнения няма да ни е много трудно да влезем във форма
3. Да се вслушваме в децата си!
Както знаем слушането е едно от най-важните умения в постигането на добра комуникация. Но колко от нас го правят, когато комуникират с децата си? Понякога си мислим, че знаем всичко и повтаряме убежденията си като грамофонна плоча без да дадем възможност на малките умни главички да се изкажат. Лека по-лека те губят интерес към разговора, затварят се в себе си или първо сигнално се съгласяват с нас! Така за съжаление може да не ни бъде споделено нещо важно и да не разберем истинската причина за дадено тяхно действие. Ако например повтаряме, „плуването е най-добрият спорт, развива цялото тяло, точно това е твоят спорт, макар и трудно после пак ще се върнеш в басейна, ще видиш, нали?“ В този случай децата сякаш не успяват да изкажат какво им харесва в плуването, треньорът, приятелите им плувци, състезанията, упражненията във водата, игрите…. А децата бърборковци или не толкова сговорчиви, винаги биха споделили какво им харесва или не, за какво мечтаят, от какво се страхуват на какво се възхищават ако бъдат предразположени! Дългият период у дома може да се превърне и във време за приятни разговори!
4. Нека първо излекуваме своя стрес!
Децата са като гъба, която попива от средата, в която расте. В такъв случай, ако нивата на стрес у дома са високи и този стрес не се видоизмени във вдъхновяващи действия или креативни сръчности, рискът от депресия става силно вероятен. Ако се чувстваме стресирани, уплашени, няма нищо лошо и страшно в това, но е добре да поговорим с приятел, близък или специалист, ако не успеем да се справим сами с предизвикателството. Децата го усещат! И нашият стрес и страх влияе и на тях. Бидейки добър пример за своите деца, ние им помагаме най-много да се справят с предизвикателството.
5. Да обърнем внимание на хранителния режим на децата си!
У дома е най-сладко да си похапваме. Децата, най-вече плуващите деца, са свикнали да си хапват вкусотии и високо калорични апетитни храни, които им дават сили за тренировка или укротяват гладът им след нея. В този момент апетитът не се губи, а физическите натоварвания са по-малки. За да запазим здравословният начин на живот на децата си и на цялото си семейство е добре да образоваме децата си ( а и себе си) или потърсим специализирана помощ относно правилното хранене. Забележките като; „ По цял ден само отваряш и затваряш врата на хладилника!“, не биха довели до конструктивно решение на проблема.
В случай, че по време на този период децата натрупат излишни килограми, възвръщането на спортната им форма в последствие ще бъде по-трудно. Оттук следва, че правилното хранене е важен елемент от нашия пъзел. А и важен компонент за подобряване качеството на живот на нас и нашите деца.
6. Поддържане на връзка с други плувци!
Нека не забравяме, че една от причините децата ни да харесват плуването е и възможността да общуват със своите плувни приятели! Днес социалните и телефонните мрежи дават възможност за добра комуникация, макар и бидейки на разстояние един от друг. В случай, че детето ни все още не ползва телефон, ние бихме могли да се свържем с родители на приятелите му и да създадем приятна и подкрепяща среда. Всички сме в ситуацията „ Остани си вкъщи“ и възможността да запазим социалните контакти на децата си също е важен компонент от пълноценния престой вкъщи. Плувните деца биха споделили как прекарват свободното си време, биха си разказали някоя смешна история, биха се оплакали, похвалили, а това от своя страна би повлияло добре на емоционалното състояние на децата ни.
7. Поставяне на цели!
На последно място, но не и по значение от нашия план стои поставянето на цели. В зависимост от възрастта, интересите и възможностите на децата ни е добре да използваме периода да ги научим да си поставят цели, които да изпълняват. Треньорът може да даде важни напътствия на децата относно физическите упражнения, например. А родителите можем деликатно да съблюдаваме и да предложим помощта си в случай на нужда. Но би било добре да спазваме и нужната дистанция, така че децата сами да се опитват да се справят, а при нужда да знаят, че ние сме готови да им помогнем. Защото ако изпълняваме изцяло техните задачи, сякаш има опасност те да станат пасивни и ли да понижат самочувствието си, усещайки, че не могат да се справят сами.
Всички деца са малки вълшебници, изпълнени с дарби, усмивки, нека да им подадем ръка и да насърчим техните таланти!